Между суша и вода, между фантазия и реалност, с лабиринта си от канали, мостове и тесни улични, още със слизането си от автобуса на площад Рома, си давам сметка, че Венеция е един вълшебен микс от цветове и форми.
Кацаме привечер на летище Тревизо и след по-малко от час вече сме във Венеция. Целта на посещението ни е откриването на откриването на карнавала във Венеция, но се оказва, че не сме проверили добре програмата и сме една седмица по-рано. Ще присъстваме на предкарнавалната програма, което също ни устройва. Настаняваме се набързо и отиваме да хапнем. Правим кратка разходка из най-северния от шестте административни района на Венеция - Cannaregio и се пребираме за почивка. Сутринта се събуждаме с гледка към църквата Santi Geremia e Lucia и чаша ароматно италианско кафе. За малко сме, а искаме да видим много неща. Отправяме се към железопътната гара, от където си купуваме карта за пътуване с вапорето /vaporetto/ - месния градски транспорт тук. Предвижването с тях е удобно и в повето случаи спестява доста време, ако си решил да прекосиш града пеша.
Мурано: Островът на стъклото
Днес сме решили да посетим немалко известния венециански остров - Мурано. Качваме се на вапорето линия 4.2 и с още куп ентусиасти се отправяме натам. Разделен на девет малки острова и пресечен от голям канал, Мурано е известен с изящната си изработка на изделия от ръчно духано стъкло. Завладяващата история на муранското стъкло започва през 1291 г., когато е решено стъкларските заводи на Венеция да бъдат прехвърлени на Мурано поради многобройните случай на пожари, причинени от пещите, в които се е обработвало то.
Докато пътуваме , се сещам за една книжка, която имах като дете, за баща, който развежда малкият си син в завода за стъкло, в който работи. Не помня повече от нея и ми става интересно как всъщност се изработва стъклото. При бърза справка се оказва, че стъклото се прави от силициев диоксид, който става течен при високи температури. Именно в момента на прехода между течното и твърдото състояние стъклото става меко и ковко, което позволява на стъкларя да го оформи, за да създаде уникални и неподражаеми произведения. Опитът, придобит с течение на времето, е накарал майсторите стъклари от Мурано да открият, че използването на различни материали по време на обработка кара стъклото да променя външния си вид, създавайки уникални и внушителни визуални ефекти. Такъв е случаят с натрия, например, който се използва от майсторате-стъклари, за да направи стъклената повърхност непрозрачна, или с нитрата и арсена, които обаче се използват за премахване на мехурчета. Цветовете, техниките и материалите варират според резултата, който стъкларят иска да постигне.
Разхождайки се из уличките на Мурано,в няколко от магазинчетата наблядаваме как се изработват малки фигурки и бижута от стъкло. Магазинчетата за стъкло са многобройни. Разбира се освен традиционното миранско стъкло, се продават и китайски имитации на такова - ако сте решили да си вземете нещо за спомен - уверете се, че то е автентично. Ние се спряхме при много мил майстор-стъклар, който пред очите ни изработи това, което си бяхме избрали.
В края на разходката си, решаваме да посетим бившата църква Santa Chiara di Murano, наречена днес The Glass Cathedral, в която майстори стъклари демонстрират как от течно стъкло и сръчни ръце се оформят красиви стъклени изделия.
В Мурано може още да се видят и посетят:
– Музей на муранското стъкло (Museo del Vetro) Чудесно място, събрало историята на производството на стъкло на острова и дом на забележителна колекция от стъклени произведения на изкуството
– Църква Santa Maria е Donato Тази красива църква е известна със своята византийска архитектура и зашеметяващи мозайки.
– Фарът на Мурано (Faro di Murano) Фарът на Мурано, датиращ от края на 19 век, е емблематична забележителност на острова. Предлага страхотна гледка към заобикалящата лагуна и е доста фотогенично място
Цветната магия на Бурано
Когато си замислим за Венеция, първото нещо, което обикновено ни идва наум, са каналите, тесните улички и градът, потънал в романтична атмосфера. Но има едно място, извън пределите на града, което не е за изпускане. След лежерно изпитото ароматно италианско кафе, в деня на откриването на предкарнавалната програма взимаме отново вапоретото /номер 12/ и се отправим към цветния остров Бурано. Бурано е очарователен остров, разположен във Венецианската лагуна, намиращ се на 7 км от града, впечатляващ с ярките си цветове и мрежа от канали, където всяка къща се отличава с индивидуален стил и цвят. Пътуването ни с вапоретото продължава 45 мин. Макар и извън туристическия сезон, тук туристите са много, а вапоретото малко. Слизаме с облекчение и се отправяме към тясна, цветна уличка, където от всички страни има магазинчета, които предлагат дантелени издания и сувенири. Освен с цветните си къщи Бурано е известен още и с вековната си традиция в правенето на дантела. В много магазини на острова можете да намерите деликатни ръчно изработени дантелени продукти - от дрехи до домашен декор. Сложната дантела е важна част от местната култура и история. Традицията на правене на дантела в Бурано датира от 16-ти век. Смята се, че е пренесена на острова от гръцки и арменски бежанци. Изкуството на дантелата бързо процъфтява и се превръща в основен източник на доходи за много семейства за времето си.
Разглеждаме няколко от магазинчетата за дантела и продължаваме обиколката си.
Подобно на Венеция, Бурано е изграден от мрежа от канали. Малки, очарователни мостове свързват цветните улици и спомагат към привлекателността на острова. Макар многото туристи, с които слязохме на острова, тук времето тече различно от Венеция и атмосферата е много по-спокойна, а с цветните къщи наоколо имаш усещането, че се разхождаш в приказва.
Традицията за боядисване на къщите в ярки цветове в Бурано датира от векове. Смята се, че е започнала като практичен начин за рибарите да идентифицират по-лесно домовете си, когато са се връщали от своите плавания. Ярките цветове улеснявали забелязването на къщите им от разстояние дори в условия на мъгла.
На островът има доста ресторантчета, където може да се опита пресна морска храна. Едно от популярните ястия тук е „Risotto al nero di seppia“ – ризото с мастило от сепия. Ние спряхме за обяд в малкото ресторантче Ai Pescatori. Въпреки невзрачният му вид, хапнахме много вкусна паста и вино, които определено останаха най-вкусните неща, които ще сме опитвали в това пътуване.
След обяда се отправихме към вапоретото, което ни връща обратно във Венеция…
следва продъжление…